Монтиране на хайлайни I част (екипировка)

Монтиране на хайлайни a'la Кошмарек

В този текст искам накратко да ви представя моят начин на монтиране на хайлайни. Подчертавам, това не е инструкция за монтаж, а само кратък обзор на нужната екипировка и моите похвати на екипиране на установките. Дано на някой да му бъде от полза!

„Само за орли” - 37,5 м. Поради трудното преминаване към втората остановка, това в момента като логистика е най сложият (заедно с „Хубавец”) ми хайлайн в БГ и един от най красиви и тайнствени. 

Първите ми хайлайни се появиха в България преди три години и понастоящем вече станаха 41. Освен това направих няколко мидлайна и имам оборудвани, но все още неминати няколко хайлайна. В България има и седем хайлайна направени от германци, шест от които са с наковани анкерни болтове в природната забележителност – Белоградчишки скали. Все пак е добре да внимаваме къде и как правим хайлайни.

Може би Белоградчишките скали не стигнаха до финала в конкурса „Новите седем чудеса на света”, но едва ли е разрешено забиване на анкерни болтове. Скалите са включени в предварителния списък на UNESCO.

Повечето сегашни хайлайни са леснодостъпни. За тяхното оборудване не е нужна някаква космическа екипировка или тайни знания. Нужно е най-вече желание, малко мотивация и елементарна алпийска грамотност. Когато монтирах първия ми хайлайн „Сатурн 10” (25 м), аз нямах и една десета от сегашните джаджи и имах много малка представа как да го направя. Но все пак успях! 

Първият ми 25-метров хайлайн „Сатурн 10” край Пловдив.

Друго което искам да ви кажа е, че когато започвах да се занимавам с този спорт бях на 40 години и да премина 10 метровата лента ниско над земята ми отне почти месец време, а пробите за преминаване на първия ми хайлайн траеха повече от половин година. Започнах от тренировки на Варшавски мидлайни. Въпреки че не се страхувам от височина, имах големи проблеми със запазване на равновесието върху тясната лента на високо. Така че, не се отчайвайте, ако не се получава от първи или втори път. Всичко може да се постигне с редовни тренировки. А и само талант не е достатъчен. За съжаление засега няма самостоятелно оборудван и минат хайлайн от българин.

Първите ми стъпки на лентата 2009.

В моето хайлайниране има две специфични неща, които оказват влияние на цялата екипировка. Първото е, че в повечето случаи съм сам, така че количеството и теглото на екипировката за носене трябва да е много ограничено. Второто е, че през последни две години само веднъж паднах под лентата, така че си позволявам понякога да рискувам с backup от dyneema или 8 мм въже. Ще ви опиша екипировката и похватите, които аз използвам. Ако имате въпроси, пишете ми и тогава мога нещо да обясня по-подробно. Всичко съм научил по системата „проба-грешка”. За сега без фатални грешки.

Екипировката

Близо 40 кг.

Лента

Лентите, които в момента ползвам за хайлайни са произведени в Полша. Първата е Rubber Band с издръжливост 32 kN, маса 57,5 гр/м и разтегливост 12% при 10 kN. Тази лента използвам главно като двойна, при тренировки на варшавски мидлайни. Втората, която е най-готината лента, която съм имал досега е Octopussy MK II с издръжливост 26,5 kN, маса 59,3 гр/м и разтегливост 8% при 10 kN. Повечето тазгодишни хайлайни и 155 метровия лонглайн минах на тази лента. Вече се появи и нейният нов вариант MK III с издръжливост 30 kN. Преди употребявах лента 22 kN, което е абсолютен минимум, даже и при къси хайлайни.

Octopussy MK II.

Изпитване на здравината на лентата.

Поради това че лентата е най-слабият елемент в системата (освен понякога главата), трябва много да я пазим. Моята лента за хайлайни не използвам за други дейности, като лонглайн или триклайн. Преди всеки хайлайн я проверявам и постоянно следя за умора на материала. Ако я оставям да виси през нощта, обезателно я отпускам. Обувките, които ползвам за хайлайн си слагам само за ходене по лентата. Въпреки че при падане винаги се хващам за лентата и в края на сезона тя изглежда почти като нова, не я ползвам повече за хайлайни, използвам я само за тренировъчни мидлайни. За лентата трябва да се грижим както за алпийското въже, а даже и повече, защото лентата няма броня. Преди да използвам нова лента за хайлайни винаги предварително я распъвам на цялата дължина в парка. Напъвам я по силно от нормално, малко ходия по нея и после гледем дали няма някакви фабрични дефекти. Освен издръжливост, за ходенето важен параметър е нейната маса, а за натягането – разтегливостта. Колкото по-малко е нейно тегло, толкова ще ни бъде по-лесно ходенето, а по-малката разтегливост ще ни спести време за натягане. Мисля че оптималното съотношение между цена и качество са ленти 50–60 гр, с разтегливост 4–8%, издържливост около 30 kN и цена (тук в Полша) 1–1,5 лв.

Вackup

Вackup (поддържаща система) – това е системата, която ще ни спаси живота, ако лентата се скъса. Тя трябва да е 100% надеждна и възможно по-лека. Аз ползвам като backup втора лента, алпийско динамично въже или синтетично въже от влакна Dyneema CK-75. Всеки от вариантите има своите плюсове и минуси. Тук, както и при лентата, е важно теглото. Колкото по-малко, толкова по-добре и по-лесно. Backup трябва деликатно да е опънат за да не провисва. Важно е да не прекалим, защото може да му намалим здравината и допълнително той да оказва, под форма на някакви вибрации и трептения, влияние върху нашата лента.

Octopussy MK II с двойно въже 8 мм.

Алпийско динамично въже.
В първия сезон на моето хайлайниране, използвах 10 мм единично динамично въже. В крайна сметка направих компромис между тегло и здравина и минах на двойно въже – 8 мм. То е леко и по-издръжливо на повреди от остри ръбове, отколкото лентата и Dyneema. Монтажът при въжето е много лесен. То се разтегля много, така че при падане със скъсване на лентата, поема по-голяма част от енергията. Въпреки че не тежи много, 70 метровото парче, което имам в раницата, все пак се чувства. Алпийското въже напъвам само със силата на ръцете си, помагайки си с един самохват, който е захванат на къса примка за седалката. Въжето го захващам с двойна осмица, осмица или деветка. Въпреки че е много удобно, не използвам стреме. Този възел не трябва да се натоварва динамично, хлъзга се при 4 kN и е доста слаб (50%).

Възли: двойна осмица (61–77%), осмица (66-77%), девятка (има най голяма якост 70-85%) 

Rubber Band x 2.

Втора лента.
Това е най-сигурният и най-тежкият вариант както за ходене, така и за носене, въпреки че това е въпрос на тренировка. Тази година успях да мина висока „двойна” лента с дължина над 50 м. В чужбина може да се купят супер леки ленти, напр. Moonwalk – само 33,4 гр/м, но цената не е толкова ниска, колкото теглото. При backup от втора лента, трябва да носим четири банана, по-дълго се прави осигуровката и по различен начин се подлепя с лейкопласт, ако го правим преди натягане.

Octopussy MK II с въже от влакна Dyneema CK-75.

Синтетично въже от влакна CK-75
Може да се каже, че това е идеален вариант – много издръжливо, леко и не се чувства в системата. Монтажът на установката е още по-лесен в сравнение с алпийското въже. Dyneema не я напъвам. За да не провисва допълнително я захващам с един автомобилен ластик, който закачвам за една от планките. За съжаление е скъпа и не издържа на висока температура (макс. 150 градуса) и механични повреди. Вместо възли трябва да се използват специални плетки. Хипотетично, ако се скъса лентата докато ходим се получава падане с фактор близък до 2. Осигурителното въже е малко, за да поеме енергия на падане, а Dyneema почти не се разтяга. Цялата сила на удара, ще трябва да поеме нашето тяло и установката. При такъв широк ъгъл, може и установката да не издържи. В бъдеще, когато имам динамометър ще го проверя на практика. За сега не препоръчвам backup от Dyneema.

Лейкопласт

Backup и лентата ги съединявам с лейкопласт. Той може да е такъв от аптека, изолационен или алпийски за taping (фиксиране). През лятото в горещите български условя, най-добър се оказа алпийски лейкопласт на Johnson & Johnson и Leukotape, а най-лошия който улучих беше на Ocun. Обикновено купувам лейкопласт с широчина 5 см, но тайпирам с половината. Backup и лентата ги съединявам още преди заминаване, през около 150 см. При backup от въже или динема няма проблем, че лепенките ще се разкъсат при натягане. При backup от втора лента тайпирам по нарядко - през 300 см. Ако го правя предварително тогава използвам метод от balancecommunity. Иначе тайпирам чак след напъване на двете ленти или пък при тренировъчни мидлайни ги тайпирам нормално, но тогава двете ленти ги напъвам наведнъж.

Осигурително въже

За осигурително въже ползвам алпийско динамично въже 10 мм. При моя ръст (1.72 см) купувам дължина 3 м. Осигурителното въже завързвам с осмица за ринговете и седалката. При ринговете тайпирам стърчащия край, за да не се заклещи за лента. Понеже не падам, осигурителното въже го сменям веднъж на сезон. В мястото на допир на ринговете и въжето, може допълнително да сложим въжето в тръбна лента.

За осигурителното въже може да прочетете в няколко части, тук: balancecommunity.

Рингове

Към лентата се осигурявам, чрез нанизани на лента и backup два стоманени ринга с диаметър 90 мм и дебелина 10 мм. Те са достатъчно големи и минават свободно през бананите и карабинерите. Винаги ползвам два ринга за по-голяма сигурност и по-голяма площ на съприкосновение между лентата и рингове при падане. За да не ми дрънкат по време на ходене ги тайпирам.
По добре да не се използват карабинери, но ако се наложи трябва да са два. Муфите им обезателно ги обръщате противоположно и ги тайпирате с лейкопласт, за да не наранят лентата при падане и да не се отворят от вибрациите по време на ходене.

Случвало ми се е да забравя ринговете и осигурителното въже.
Тогава ползвах два карабинера с муфа, един сапан и малко лейкопласт.

Карабинери

Карабинерите, които използвам в хайлайна задължително са стоманени, с муфа и издръжливост 50 kN. Предпочитам да се застраховам, ако карабинерът не се затвори или не е в оптимална позиция. Отворен той издържа 20 kN. Към шаклите нещо не съм свикнал, въпреки че те са по-издържливи на деформация и в тях равномерно се подреждат лентички от бананите. Просто прекалено са ми тежки и неудобни, а и допълнително трябва да се внимава да не се загуби винта. Като спомагателни използвам още стоманени карабинери с муфа 40, 30 и 25 kN, а по време на ходене имам една примка с алуминиеви карабинери.

Стоманени карабинери 50 kN/20 kN/13 kN.

Седалка

Ползвам обикновена алпийска седалка Petzl. Единствената модификация, която направих, за да не ми се мота в краката осигурителното въже, е залепена с лейкопласт една пластмасова кукичка отстрани за инвентарника.

Банани

Бананите са „джаджи”, които фиксират лентата. Те минимално намаляват здравината на лента (много зависи от вида на лентата и конструкцията на банана) и с тях лесно можем да изтеглим нейният излишък. Могат да се купят или да ги изработите сами – излиза доста по-евтино (тук в Полша около 30 лв). Когато ги правите сами в къщи, изпратете своята половинка за няколко дена на почивка.

Linegrip

От 3 години за натягане използвам linegrip. Това е един вид самохват за ленти 25 мм. Джаджата е скъпа, но много полезна. Благодарение на нея след натягане можем да махнем цялата система за натягане от нашия хайлайн. Когато нямах lingrip, правих система от три банана и не беше чак толкова зле. Ако нямаме linegrp, а имаме полиспас от ролки може да го оставим в системата.

Планки

Планките, които ползвам са за болтове 12 мм на Petzl и Fixe. Ако имам нужда ги ползвам и за болтове 10 мм. Планки на Fixe имат означена издържливост 30 kN, но на сайта на производителя разкъсващата сила е 44 kN.

Болтове 

Сега ползвам болтове HST M12X145 или HST M12X115. Преди използвах полски 150 мм. Те издържаха 41 kN (hilti 45 kN) и бяха три пъти по-евтини от hilti, но при набиване се деформираше горна част, засягайки резбата. Това беше много неуспешна покупка....
В бъдеще бих искал да използвам само лепени клинове. За сега слагането им излиза много скъпо. Може би един ден, когато хайлайн ще бъде по-популярен и ще има дофинансиране от алпийски организации....

Перфоратор 

За правене на дупки използвам акумулаторен перфоратор HITACHI DH 18DL. Tой е много лек - 2.3 кг.

Чук

Имам един стар алпийски чук. Най-важното за мен е, че тежи само 430 гр и е много удобен. Имам още четка за почистване на дупките и помпичка Hilti за издухване на прахта от дупките.

Сапани

При хайлайна използвам обли безконечни еднотонни сапани (виолетови), които имат коефициент на сигурност 7:1. При хайлайни, които аз правя тази издържливост е предостатъчна. Те са евтини, леки, устойчиви на агресивни химикали и много удобни. Имам набор от 2 x 1 м; 4 x 1.5 м; 4 x 2 м; 4 х 2.5 м; 2 х 3 м.

Предпазване на сапани, лента и backup

Това може да стане с пожарникарски маркучи, treeweary, краш пад, неупрен, раница. Това е много важен елемент. Лента е силно напъната, а като ходим по нея е в движение. Ако не я предпазим, ще се скъса. Същото е с backup. При евентуално скъсване на лентата той ще поеме целия удар, а ако уцели остър скален ръб, ще се скъса.

Далекомер Nikon Laser 550A S

Той работи до 500 м и с него може да измерим линейно (действително) разстояние, хоризонтално разстояние, височина, ъгъл и разликата в нивата между две точки. Допълнително е водоустойчив. Той е много полезен при търсене на нови места за хайлайни. Иначе човешко око много лъже - уж нивата за двете площадки са еднакви, а след измерване разлика се оказва 3–8 м.

Статично въже 10.5 мм

Имам две парчета 25 м и 8 м. Ползвам ги за две неща. Първото за осигуровка в по-трудни места, а второто за полиспаси при дълги хайлайни. На неудобни площадки винаги се осигурявайте! Тази година се подхлъзнах на площадката и ако не бях осигурен щях да полетя от 90 м. Историята приключи с малко уплаха и изпусната планка, която държах в ръката. Когато се спускате до площадка на вертикална стена е важно да не забравите самохват за излизане нагоре.

Тресчотка + ролка без проблеми натягам 50 м.

Система за натягане

Въпреки че имам система основана на ролки (полиспас), при хайлани за натягане ми е по-удобна малка верижна тресчотка. Естествено не мога с нея да натегна 100 м лента, защото силата на теглене е 5 kN. Без допълнителна ролка лесно натягам 35–38 м, а с ролка без проблеми 50–60 м. Самата тресчотка е доста лека – 2,6 кг, а с допълнителните джаджи за полиспас (мултипликатор, десендьор Petzl Stop, ролка Petzl Rescue, 8 м статично въже 10,5 мм и два карабинера) става 4,3 кг. В лесно достъпни местата, които са близо до колата, ползвам голяма тресчотка Kito LBO16 с 6 м верига. С нея мога да натегна над 150 м, но тя тежи 12,5 кг.

Ръкавици

Те ще предпазят нашите ръце от нараняване, ако при падане се хванем за лентата. Първо ползвах тези на Black Diamond, които издържаха точно един сезон и бяха доста скъпи. В крайна сметка се оказа, че ръкавици от строителен магазин за 8-10 лева издържаха почти същото време, а и по-малко запотяват ръцете, защото са от плат.

Ролки (line-glider)

Те служат за лесно преместване по лента след падане или по време на тайпиране. Правил съм ги сам. Когато ползваме ролка, не трябва да я включваме само с един карабинер в седалката, за да не нараняваме лентата. Най-добре е да е ролка –> карабинер –> примка –> седалка. 

Най-малката и най-удобна ролка си направих от странични планки на малка алпийска ролка и четири лагера. Ползвах я почти три години, но за съжаление все пак малко наранява лентата. Естествено това не се забелязва след едно-две, а след многократно минаване. Докато се предвижваме по лентата малко се въртим и страничните планки от време на време допират до лентата. Затова до 40 м ползвам само примка (при която се предвижвам с подскоци на долу и на горе), а за по-дълги ленти ползвам голяма и по-тежка ролка в която лента няма как да се допре до странични планки по време на движението.

Тази ролка ми служеше почти три години. За съжаление, това не е идеалното решение. На страничните планки образува са бразди който допълнително нараняват лентата.

Екипировка за прехвърляне на лента

Общо взето лесна работа, но на места където не можем да минем с лента отстрани или да слезем, може да получим нервна криза. Затова при къси хайлайни до 35 м ползвам прашка + 1 м въдица с макара с флуоресцентно влакно 0,35 мм и накрая олово 16–20 гр. На по-дълги хайлайни малък арбалет с въдица, макара и накрая стрела. Естествено може да сложим на макарата влакно 0,10 мм и тогава с прашката ще прехвърлим и 50 м, но ако за нещо го закачим, ще го скъсаме. Допълнително за издърпване на лентата ползвам още спомагателно 80 м въженце за простор, купено в магазин за 1 лев.

Duck, самохвати, бургии, гаечен ключ

Kong Duck – по принцип няма нужда от тази джаджа, но имам контузия на гръбнак и след падане това ще ми помогне да изляза нагоре по осигурителното въже. Допълнително го ползвам, ако нямам самохват за леко натягане на backup от въже.
Бургии – ползвам само качествени фирмени бургии SDS+ на Hilti, Makita, DeWalt, Metabo. Малко се по-скъпи, но спестяват доста нерви, батерии в перфоратора и време.
Самохвати Petzl – ползвам за изкачване по въже и осигуровка към фиксирано въже.
Гаечен ключ 19 – важно е да има ухо, за да може да го закачим с карабинер за седалката.

Обувки за слаклайн 

По принцип препоръчват при хайлайни да се ходи на босо, но нещо аз не свикнах. Почнах да ходя в обикновени кецове. Беше добре докато не попаднах на истински обувки за слаклайн Line King 5.10, с алпийска гума отдолу. Ползвам ги вече трета година и си струват парите.

С това завършвам описание на екипировка. В следващия пост ще опиша правенето на осигуровката и как всичко става на практика.

Хайлайн „Нагоре към слънцето".

Koszmarek
SlackOn!