3 października 2014

Тренировки за хайлайни без система за натягане

Когато е ниско, 30 м отпусната лента е много лесна за минаване, а тук на сравнително малка височина вече ме затруднява.


Тази година на пролет и през лятото приготвих и минах 26 нови линии (в България те общо станаха почти 70) и повторих много стари. Още през лятото почувствах умора от лентата и липса на мотивация. Цял ентусиазъм някъде се пръсна, хайлайни просто престанаха да ме радват. Приготовление на всякаква нова линия стана като механична скучна и досадна работа. Най накрая ти умръзва и искаш да я смениш. Трябваше да си направия почивка от слак. Мина един месец, втори, през това време отдадох се на колело, ройлери, катерене и много други дейности, но желание към лентата нещо не ми се връщаше. Защо така? Явно стигнах граница на моите възможности и въпреки много вложена работа и усилия нямах никакъв прогрес. Липса на напредък в продължително време все пак малко или много отчайва. По същото време моите млади колеги отбелязваха поредни рекорди на хайлайни и лонглайни. Знам, че няма какво да се сравням с 20-30 годишни момчета, но все пак подсъзнанието неволно го правеше вместо мен. Почнах да се замислям дали още има смисъл да се занимавам с този спорт. Може би трябва да си намеря нещо ново.
Една вечер в интернет улучих статия на един германски хайлайнер Reinhard Kleindl„Highlines with no tension”. Стана ми интересно, въпреки че такива хайлайни не са някаква новост. Помислих, че благодарение на хлабава лента бих дал нов живот на старите линии, които приготвях, минавах и забравях, а така те пак ще бъдат за мен предизвикателство. Количество на нужна екипировка за носене рязко ще намалее, а новите тренировки в бъдеще може би ще дадат някакъв напредък. Имаше само един проблем, аз самият. Винаги предпочитах по силно натегнати ленти, когато нещо опъвах с младите те винаги твърдяха, че лентата вече е добре, а на мен ми беше хлабава. За последен път родео в парка правих преди 2 години, но и без това тренировки в парка ниско над земята при мен никак не се пренасят върху форма на хайлайни. Знам че вече не съм на 20 или 30 години и ще ми бъде много трудно дори да постигна средно ниво в стил „Highlines with no tension”, то все пак реших да опитам, така за преодоляване на собствените ограничения и разнообразие в тренировките. 


Младият Филип на много хлабав 48 м хайлан.                            снимка: Marek Bicz


Бих могъл да отида на някакъв хайлайн в скалитe и да опъна нещо подобно на моите млади колеги (снимка горе), но най вероятно щеше да свърши с много синини и обезсърчение към темата. За постигане на целта трябваха ми систематичи тренировки, да мога с малки крачки бавно да напредвам. Нали цяла зима е пред мен. Понеже край Варшава нямa естествени скали реших да тренирам на един от моите мидлайни. Максимална височина там е само 9 м и в краища тя намалява. Затова реших да тренирам на двойна лента за да не ударя при падане замята. На първата тренировка реших да проверя при какви стойности на опъване ми се ходи най добре и колко силно мога да опъна лента използвайки само банан и банан, ролка и прусек (линегрип).

Банан, прусек (или линегрип), ролка. Тук тестирах напъване на стара 2 т лента. Стигнах до 160 кг, но при единична лента по добър начин  за леко опъване е ситема от парче лента, банан и карабинер.







При двойна  3 т лента без проблеми 280 кг (140 кг + 140 кг), така че на къси хайлаини дори ако искаме лента да е силно напъната няма нужда от система за натягане.


Tренировъчна лента на този мидлайн  (от банан до банан) има дължина 32,4 м, а цялата система е 34 м.
След пърата тренировка оказа се, че най добре се чувствам когато сумарично и двете ленти са опънати до около 430-450 кг. Само с помоща на ръце мога да напъна единична лента до ок. 25 кг/30кг, а с помоща на ролка до около 140 кг/160 кг (зависи от самата лента и банан). Лентата след няколко минавания и падания се стабилизира, а нейното напрежение доста пада. Средно това са стойности между 50-100 кг.
На първите четири тренировки лентата опъвах с помоща на ролки и след всяко минаване в идвете посоки (FM) малко я отпусках. Лентите за по удобно бяха фиксирани в един банан (на хайлайни така не правим), а в система беше захванат динамометър, с който отчитах напрежение преди и след минаването. На четвърта тренировка успях да слезна до 100 кг, благодарение на което на следващите, вече не използвах система за натягане.



Напрежението на лентата по време на първите тренировки





Последната тренировка със система за натягане.







Първата тренировка без система за натягане 



Независимо дали лента е напъната до 100 кг или 30 кг няма да можем да я извадим, ако нямаме банан с махан преден пин от типа на Zilla или Lynx. 
Нямам такъв, така че на бързо преработих своите банани.

Предният пин може да се извади при 110 кг, но това далеч не  е оптимално решение.



А така е супер. Старите методи са най добри  ;) 


Тестирах изваждане на предният пин при 110 кг. Успях, но този вариант на отпускане не ми хареса, защото има възможност лентата да се блокира и ако нямаме система за натягяне ще трябва да я срежем. А при 30 кг по лесно е да извадим карабинера от сапана. Спомних си стар начин за напъване на лента. Сега младите го наричат (soft point/soft relase). 
Проверих, че без проблеми по този начин мога да опъна лента до 150 кг и много лесно да я отпусна. Допълнително голям плюс е, че винаги можем малко да регулираме напрежението. Този метод може  да се използва и за демонтиране на силно напънати хайлайни, когато премахнахме система за натягане. Метод е много удобен при единична лента и backup от въже.


Със едно парче 5 м лента, без проблеми 150 кг,  допълнително, мога след падания малко да дотегна, а при демонтаж  на хайлайн лесно да отпусна лентата.



Както писах, поредни тренировки правих вече без система за натягане, а понеже тренирах на двойна лента напъвах ги с помоща на ролка и прусек до около 100-130 кг (50-75 на лентата). За удобство първо напъваме горна после долна лента,  винаги малко по силно защото след стабилизация напрежение доста пада (зависи от лентата).



Така отдавна не съм падал. Когато лентата е  натегната до 120 кг динамометър отбеляза максимална стойност по време на ходене 401 кг, при паданета 797кг. За сравнение  при лента натегната до 452 кг, тези стойности са 600 кг и 1111 кг, а при  лента  натегната до 30 кг при падане имаме само 442 кг.



На силно напънати ленти имам 100% ефикасност в нейно хващане при падане, на хлабави не. Успях няколко пъти съвсем без контрол да друсна с главата надолу, затова тренировки на единична лента на това место са много опасни. Би трябвало да си намеря някакво по високо местенце.




На единична лента, ако падна в началото или в края ще ударя земята.

 
На шестата тренировка успях да мина лента в стил „with no tension”, т.е. лента беше напъната до цели 30 кг. При падане не успях да надмина 442 кг. При този вид хайлайни добре е да имаме лента с ниска разтегливост 3-4%@10 kN. На мен специално при голямo провисване (SAG) много ми пречат кръгчета които влизат под петите, краища са стршно на горе, а след падане е доста силово завръщане към установката. Аз не искам да правя хайлайни с огромен SAG където старта и финиша ще е далече от края на установката (това ще е добра тренировка, но за мен не мината линия), а просто да елиминирам ситема за натягане.  Затова за бъдеще все пак хайлайни ще ги опъвам до ок. 50-100 кг (без допълнителни джаджи). Хубаво ще е, да си намеря лента с ниска растегливост, лесно минаваща през банан. 


Тренировки на ниското може би, не са много ефективни за хайлайни, но все пак ни учат на техниката и свикване с отпусната лента. Тук тренирам на тройна трийстка.

Следвщият сезон надям се, че ще успея в България да мина няколко хайлайна в този стил, а сега ме чака цяла зима тренировки :)





Koszmarek
SlackOn

Brak komentarzy:

Prześlij komentarz